Всички сме чували и чели легенди за самодивите. Предавани от

 Всички сме чували и чели митове за самодивите. Предавани от нашите баби и дядовци, историите за тези красиви, само че рискови дами, не стопират да изплуват от предишното. И до ден сегашен има места в България, за които се носят клюки, че са истински свърталища на самодиви.

 Първите писмени сведения за самодиви датират от XIII в. Смята се, че тяхната митология се е развила на балканска основа, като експертите откриват в нея и следи от славянската античност. Думите „ фея " и „ самовила " водят към прастари, индоевропейски корени със значение " провидение ", " дявол ", " палувам ", " буйствам ". Разновидност на самодивите са така наречен „ юди ". В българския фолклор те са постоянно остарели, грозни и страховити злосторнички. Освен тях във фолклора са непокътнати многочислени приказки за други нечисти сили: караконджоли, таласъми, върколаци, вампири. Според някои показа самодивите били умрели дами, само че най-грешните, които не ги желаят ни на земята, ни на небето. Според други предания самодиви стават дами, умрели девствени. Самодивите са невидими същества – нормално се чува единствено гласа им. Но за някои хора те са забележими. Такива хора са: съботници (родени в събота, събота против Задушница), пред Великден, в среднощ на Бъдни вечер и през мръсните дни, повтараците (отбити и още веднъж засукали бебета), мешаните деца (деца на фея и простосмъртен мъж), както и кучета с „ четири очи " (с две контрастни петна над веждите). Те се явяват през нощта. Тогава и водите спирали да текат. През нощта се явяват като самодиви, а денем могат да се появят като вихрушки, само че рядко. Всъщност това са прелестни женски същества, които живеят по високи планини, край неначенати езера, реки, извори, под огромни дървета. Планини, свързани с тях са Беласица, Рудина планина, Витоша, Люлин, в по-малка степен Рила, Родопите и Стара планина, само че Пирин им е обичаната планина. Явяват се от пролетта до есента (Благовец – Секновене). През зимата живеят на край света в с. Змейково. Дотам единствено свраката може да стигне. Тя вършее смил и по тази причина се връща оскубана. А старите орли (картали) пък са с оскубани вратове, тъй като теглят кочията на самовилите.

 Тези ефирно прелестни девици с разпуснати коси имат постоянно и крила. Те са облечени с риза, рокля, зелен пояс и елече. Дрехите им са украсени с пера, с които летят като птици. Самодивите са неземно красиви, постоянно млади моми, с тънка снага („ самодивска " ), дълги руси коси и чародеен взор, който замайва и даже убива. Дрехите им са бели, бяла риза или бял сукман, зелен пояс и забунче, препасани със зуница, която има цвета на дъгата, само че с преобладаване на зеления цвят. Имат и покривало, бяло покривало, наречено сянка или лъч, в което се крие тяхната мощ. Въоръжени са с лъкове и стрели, които са носели отвлечените от тях моми и момци.

Самодивските обиталища и живот

 Едни самодиви живеят на небето, други на земята. Небесните слизат на земята единствено тогава, когато би трябвало да изпълнят Божията воля. Има още планински и полски самодиви. Планинските самодиви санкционират всеки, който наруши и престъпи владенията им, наруши тишината и спокойствието им. Полските самодиви желаят налог тревнина: музикални хора – песнопойци, хороиграчи, свирачи. Самодивите населяват тъмните лесове и дивите планински усои. Те живеят под грамадни остарели дървета, в изоставени колиби или в тъмни като пъкъла пещери. Обичат да излизат на открито нощем и се скриват още веднъж с пропяването на петлите. Събуждат се късно заран и се къпят в езерата и реките покрай обиталищата им. След къпането прелестните русокоски се събират на зелени морави, където пеят, свирят, лудуват и играят своите неистови хора. Те обичат музиката, изключително мелодиите на кавала, по тази причина постоянно отвличат овчари, като ги карат да им свирят. Освен това тези езически хубавици почитат християнските празници. Затова похищават, ослепяват или убиват хората, които не ги съблюдават. Софрите си вършат по пладне. Който премине през техните места се разболява. Разболява се и в случай че им проговори неприятно, да се псуват или кълнат. Софрата на самодивите може да бъде и там, където дребната трева в полето съставлява кръг или където порастват доста гъби. Самодивите се хранят с бял самун, мед, бяла медовина, която събират от средата на овошките, ошав, ябълки, гъби червенки, червени брекини, пият единствено вода, не ядат свинско и тлъстина.

 Самодивите пазят ревностно своите обиталища и свърталища - оня, който наруши владенията им изчезва безследно или се разболява от неизлечима болест. Затова хората не дръзват да пристъпят в такива места нощем и не смеят да косят тревата по " самодивските " морави, даже и те да се намират измежду личните им парцели. В България има стотици локални названия от вида Самодивска поляна, Самодивско кладенче, Самодивско хоро и така нататък Местата, които са свързани с визията, че на тях самодивите обичат да излизат и играят, че там е трапезата им или там връзват люлката на децата си са: нечисти места, студени места; живеят на междите, на синор, на нишан (белег на собственост) на равнища, на уврат сред две ниви, на обраното; мостове, запустели църкви, воденици, чешми, вирове и изключително кръстопътища. На тези места се не разрешава да се спи, да се оставя дете, да се уринира, тъй като се счита, че индивидът се разболява. Игрището на самодивите не обрасва с трева. Ако има трева и самодиви играят по нея, тя повече не никне или пък е като изгоряла, жълта и черна. Според други описания самодивските стадиони са кръг с утъпкана трева, а по средата, където е бил свирецът им, тревата е мрачно зелена. При мръкване самодивите отиват още веднъж край води - езера, вирове, извори - събличат се голи, къпят се, перат облеклата си и ги простират да съхнат на лунна светлина, пазейки зорко да не ги открадне някой. След това се събират на една и съща поляна в най-отдалечените гъсти гори, наречена хорище и цяла нощ играят боси вълшебно хоро. Обичат музиката, изключително мелодиите на кавала, по тази причина постоянно отвличат овчари, като ги карат да им свирят.

Самодивски нрави и традиции

 Тези загадъчни същества са повелителки на водите и могат да провокират суша. Подпомагани от кръстати орли, те се разпореждат и със стихиите на ветровете, по тази причина и появяването им е постоянно съпроводена с буря. Вярва се, че самодивите пазят изворите и чешмите. На тях хората оставят дребна жертва, когато наливат вода. Планинските самодиви, живеещи под корените на дърветата край водни източници (кладенци, чешми, извори) са доста ядосани същества. Те са най-опасни за младите ергени, младоженците и момите.

 Самодивите не са неизбежно неприязнени и рискови за хората. Когато някой им направи доброта, те се побратимяват с него, стават негови покровителки и даже откърмят от него деца, от които израстват славни юнаци. Известни такива самодиви са Гюрга, Дена, Стана, Мита, Магда. Самодивите обичат да се побратимяват с юнаците. Те вървят през нощта с гайди и тъпани, под чиито звуци играели своето хоро. Също по този начин се чували като женитба с музика и подвикване „ и-ху ". Среща се визията, че има и мъже самодиви. Тяхната мощ била в пояса. Понякога се демонстрират като работни дами, изключително по беритба, и подкрепят работата на невестите с деца. В множеството случаи обаче са враждебно настроени към хората - заключват водните извори, стръвно преследват и убиват овчарите, задето опустошават пасищата им, отвличат хубави моми и невести или им предизвикват беди от злоба и несгода. Въпреки че са с човешки образ, при срещи с хората самодивите могат да се трансформират в животни - да вземем за пример вълци. Почитат християнските празници - изключително Великден - и похищават, ослепяват или убиват хората, които не ги съблюдават. Самодивите яздят едри (сури) елени, като употребяват за юзди и бич змии. Ако по време на лов човек убие подобен елен, настойничката му отмъщава грубо на ловеца, като го ослепява или му праща болест, следвана от сигурна гибел. За такива заболели се казвало, че са заболели от самодивска болест и в случай че посмеели да се появят на хорище, тамошните самодиви незабавно ги разпознавали и ги умъртвявали със смъртоносни писъци.

Самодивските избраници

 Самодиви се разделят с девството си по лично предпочитание - носителки на буйна сърдечна пристрастеност, те се влюбват безпаметно в този или оня юнак, завладяват го без излишък и го изтезават с огнените си прищевки до гибел. В други случаи, излъгани от сладострастни хитреци, самодиви губят целомъдрието си, раждат почтени бебета и като кърмачки имат гърди с такива великански размери, че се постанова да ги премятат през раменете си. Самодивите се побратимяват с юнаци и с мъже, които са им създали доброта - стават техни покровителки и раждат от тях деца, от които израстват славни юнаци като Секула детенце. Крали Марко е закърмен от фея и Вида Баздърджийка му е посестрима. Магическата мощ на самодивата е в облеклата и булата й (т.нар. сянката). Ето за какво в случай че някой мъж успее да ги открадне, а най-сгодният момент за това е къпането, тя се трансформира в елементарна жена и му се покорява. Такава фея минава през венчило, ражда деца, само че не става добра майка и стопанка, а употребява всяка опция да си върне откраднатото и свободата, и да избяга на воля изоставяйки децата си. Понякога самодиви пристават по лично предпочитание, само че завладяват обичания си без излишък и го изтезават с прищевките си до гибел. Любените от самодиви момци са бледи и болнави. В множеството от случаите те, в случай че не са здрави и мощни юнаци, умират прибързано и стават техни прислужници.

Самодивски заболявания и отбрани

 При срещите си със самодиви хората боледуват от дребна настинка, епилепсия и най-различни хронични заболявания. Съществуват самодивски растения – имел, бръшлян, хвойна, здравец. За това в Пиринско се среща практиката, когато се берат тези растения, да се оставя конец от дрехата, самун или монета. Вярва се, че юдите в тези растения ще си отмъстят. Има и самодивски дървета – високи и остарели, с огромна сянка (дъб, топола, орех, бук), под които се събират да играят самодивите. Вярва се, че живеят на бук. Той не се гори, не се внася в къщи. Яворът и ясенът прогонват самодивите. Съществува възбрана да не се загатва името на самодивата пред огъня, тъй като тя или другите духове ще дойдат. Поради това за нея не се приказва и пред малко дете. Срещу самодиви се предлага да се носи чесън, кост от мъртва жена, змийска кожа, ципа от новородено, пепел, тамян, прекръстване, запалване на огън или цигара. За хора, които ги носят самодивите са слепи.

Известни самодиви

Стана – посестрима на свирците и кавалджиите
Дена – на юнаците ратоборци
Радка – на овчари и пастири
Магда – на билкарите
Смита – на дървари и горите
Ирина, Ангелина, Вида Баздарджийка, Стойна, Гермеруда, Гюра, Гюрга (най-младата).

Картина: Виржиния Стоянова, художник-живописец, " Самодиви "

Инфо: www.webstage.bg